тази вечер няма да ми се обадиш защото те няма измислям те и пак те няма чакам те и пак те няма забравям те и пак те няма помня те и пак те няма няма ме и мене когато съм сама без тебе оттегчих се да чакам по пантофи и пижама в този неспретнат вид мога само да отскоча за цигари но даже и съседите се плашат от появата ми по всяко време за да си купя незначителни неща само ти оценяваше тази моя смелост затова и се обикнахме е, приятелко моя, би казал ти: е хайде стегни се! е, приятелю мой, бих казала аз: отговори ми на многото неизвестни които таеше в сърцето си, спомените трябва да топлят, горя от топлината до камината но краката ми са премръзнали за да тръгна към тебе все пак чакането си струва поне правя нещо чакам за да те преоткрия отново и отново...
на моя верен приятел Красин от една малко странна и луда приятелка Г.
песничката на мама: "Мъничка снежинка бяла от небето долетя вятър палав я понесе и я лудо завъртя и на розовата бузка кацна на едно дете. Щом детенцето усети радостно нададе вик а снежинката горката се стопи, стопи във миг"
В най-студеният месец на този ден преди 6 години отлетя горещата му душа. В най-краткият месец на годината свърши краткия му, наситен земен път. В месеца на Оскарите и Любовта и Виното си тръгна от нас духовния, любвеобилен и обичащ живота наш син Красин.
Бялата ми глава се слива с белотата на снега. Тишината и мъката в мен прегръща преспите и ги стопява. И остават ледените висулки в мен да потракват и звънят като камбанки и пеят най-милата песен на спомените.
6 years without my dearest only brother Krassin... I can't believe time goes so fast in sorrow as well...Rest in peace, precious! I love you! Miss you tremendously!!!
Прожекция на филма на режисьора Димитър Еленов "Красин"
Филм за българския актьор Красин Йорданов
◊ СЪБИТИЕТО
На 13 февруари 2009 от 16.00 часа в залата на кино факултета на НАТФИЗ ще се състои прожекция на филма на Димитър Еленов "Красин".
Филмът е посветен на една смела мечта, която българският актьор Красин Йорданов постигна.
За краткият период от 4 години той успява да завърши майсторски клас при една от най-именитите гласови педагожки Кристин Линклейтър, както и да постигне сценична реализация на най-престижните театрални сцени на Ню Йорк.
◊ IN MEMORIAM
На този ден преди 3 години на 36-годишна възраст Красин си отиде от нас в разцвета на творческите си сили, оставяйки богато за възрастта си театрално и преподавателско наследство.
В продажба е неговата книга "Психо-физически подходи в гласово-говорното обучение на актьора". Книгата представлява докторския тезис на Красин, чиято защита трябваше да бъде отложена поради заболяването на актьора. Тя е ценен наръчник за преподаватели и сценични артисти, както и за по-широк кръг от читатели с интереси в областта на театралното изкуство и гласовото обучение в частност, предлагайки съвременен според световните стандарти поглед върху темата.
Из интервю на невероятния Димитър Еленов в Дартс Нюз:
- Имали сте доста ученици, които са станали после известни актьори? - Рени Врангова, Митко Рачков, Виолета Марковска. От предишното поколение е Светлана Янчева, която влезе веднага в НАТФИЗ, Розита Михайлова, Красин Йорданов, който за съжаление се пресели в отвъдното. Има 15 представления в Бродуей, спечели стипендия за изключителен талант в Колумбийския университет в Ню Йорк.
Има хора които живеят с кавички и препинателни знаци. Te се опитват да украсяват или пък да разграничават тяхната реч или живот от този на другите, да поставят в контекст някакви неизвестни, логични само за тях самите. Други пък цитират и се вглеждат в чуждата реч и живот. Понеже си нямат свои. Трети изразяват ирония и недоверие и т.н. Всякакви хора има. Това му е хубавото на живота – че може да си избираш приятелите, а понякога и колегите ако имаш късмет.
Красин Йорданов не живя никога в кавички. През повечето време се вглеждаше в себе си и беше много взискателен, винаги си поставяше високи задачи. Никога не проявяваше недоверие даже и към тези, които не познаваше и с които не беше близък. Красин имаше толкова различни приятели, и в същото време толкова сходни. Всички около него включително и неговото семейство имаха чувство за хумор, желаниe за красив живот и постигане на набелязани задачи. Не може живота да си тече ей така, без да се борим за него и без да го уважаваме. Не познавам друг човек, който да ценеше така живота.
Атмосферата около Красин беше винаги приятно възбудена, кипеше въодушевление, никога апатия и песимизъм. Е, понякога всеки си има своите моменти на съмнения, но това не се позволяваше, ако Краси беше в компанията. Не съм срещала толкова истински човек. Той умееше да прави даже от нещо незначително цяло събитие. Може да се изкачи по стълба за да отиде до банята и това да е цял откъс от някой наивнo любовен мюзикъл. Да се обади на рождения си ден и да се поздрави сам, да те изненада с въпрос на който се чудиш как да отговориш, защото си «сгащен» на мястото. Поканих Красин да участва в един мой спектакъл, който правех във Флорида и той прелетя набързо от Ню Йорк. Беше един от най-прекрасните ми периоди с него. И двамата обичахме Америка, изследвахме я, иронизирахме я, опознавахме я, но и й се възхищавахме. Красин учеше в Колумбийския университет в голямата ябълка, пък и вече го канеха да участва в доста представления на оф Бродуей. Беше се прибрал в България за да направи дисертационната си научна дипломна работа «Психо-физически подходи в гласово-говорното възпитание на актьора” – изследваща основни и спомагателни методи за работа върху гласа и ролята и в педагогическата работа с актьори. Красин изследва подробно метода на Кристин Линклейтър. И малко след това се случи. Разболя се изненадващо. Но продължи да прави планове. Преподаваше в Цюрих и вече беше намерил среда и там в която да е полезен, докато се лекуваше в болницата. Пишеше кратки прекрасни писма. Така и няма да си простя, че не успях да отида до Швейцария в последните му часове. Сигурно има значение кой е до тебе. Майка му, леля Ани беше до него до последно. Красин, написах един разказ за тебе, бях се вманиачила че и аз имам рак, и едно стихотворение ТИК, но не му е мястото тук сега да ти ги цитирам. Знам сaмо че много те обичам и те усещам как ни се усмихваш от някъде. Понякога случайно срещам твой студенти от НАТФИЗ и си говорим разни весели случки прекарани заедно с теб. Винаги е смешно и забавно. Почивай в мир! С много обич, Галина Борисова
Събориха ми къщичката. Къщата, старата... На нейно място би трябвало да построят нова, за много хора в нея. Би трябвало и за мен да има място там. Някой ден. Това е добрата новина. Лошата е, че ми събориха Къщата. Моят първи и единствен Дом. Знаех отдавна, неизбежно беше... е, случи се. Уж отдавна знаех, но набързо се наложи да се сбогуваме една с друга. Не я одушевявам, но душата ми е още там и вероятно още дълго ще я обитавам. Насън... Загубих хора, загубих ината си, загубих стремежи... Спрях да пея. Отдавна вече не пиша, загубила всички музи. Не пиша нищо. Спрях смешките, стиховете, епизодичните прози или просто редове, които бих написала през смях или през сълзи. Спрях отдавна, в буквалния смисъл. Но през цялото това време имаше едно прекрасно скривалище, където можех да изчезна за останалия свят и да се чувствам на сигурно място... до днес. Старата малка къща до Морската градина беше всъщност споделяна от всичките ми близки приятели през целия ми живот - тя беше Обиталище, място за купони, гостуване, някой да преспи временно, срещи за разговори, хапване-пийване или сборен пункт, докато се събере компанията. Е, днес е просто място, пълно с тухли, пропити със спомени за четири поколения животи и другите край тях... Иска ми се да виждам светло бъдеще, но днес мога само да си спомням старата къща с голямата смокиня, асмата до прозореца ми, задния двор, пълен с цветя..... Преди 3 дни майка ми набра огромна китка кокичета - късаше ги буквално на снопове. Днес вече бяха увяхнали и ги изхвърлих с чувство на вина. Нищо не може да се върне и не трябва, нали? Бързам да си легна и да заспя, защото само така ще си отида вкъщи....................... Няма подходящ емотикон в традицията на ФБ.
Svetlana Perperieva comment: Случи се значи... събориха я... Къщата, която и аз считам за своя (по много и обясними причини) Дворът, побелял или от кокичета или от момини сълзи. Най-важното е, че спомените ни оттам, Гери, са само за смях, купон, младост и любими хора! А най-тъжното е, че спря да пееш и да пишеш - нещата, които правиш най-добре! Заклевам те - огледай се за музата си. Тя тихо те чака някъде.
Преди 9 години на 13.02 загубих един голям човек-Красин.Сигурно е съвпадение,но на тази дата е убит и Генерал Христо Луков-моя идол за мъж и достойнство.Вечна им памет.
Единствен и непрежалим, мой най-добър приятел, братовчед, съмишленик за какво ли не, мой душеприказчик - винаги ще липсваш в смеха и сълзите ми!................... Красин.
Неизбежно трябва да се хвърляш, да се хвърляш, да се хвърляш, докато не намериш един жест, едно вдигане на показалеца. И от него ще изведеш цялото. Не може да се опитваш да обхванеш целия персонаж и чак тогава да започнеш да го правиш. Това във ВИТИЗ ни го каза Красин Йорданов, който отдавна не е между живите (умира на 36 години в Цюрих през 2006-а - б. а.). Беше много яко, че го срещнах. По онова време той вече беше в Ню Йорк и беше станал абсолютно явление. Идваше в Академията и ни правеше уъркшопове. Тогава думите му ми прозвучаха странно, но усещах, че са верни. Чак с ХаХаХа започнах да разбирам какво означават.
25 коментара:
тази вечер няма да ми се обадиш
защото те няма
измислям те и пак те няма
чакам те и пак те няма
забравям те и пак те няма
помня те и пак те няма
няма ме и мене когато съм сама без тебе
оттегчих се да чакам
по пантофи и пижама
в този неспретнат вид мога само да отскоча за цигари
но даже и съседите се плашат
от появата ми по всяко време за да си купя
незначителни неща
само ти оценяваше тази моя смелост
затова и се обикнахме
е, приятелко моя, би казал ти:
е хайде стегни се!
е, приятелю мой, бих казала аз:
отговори ми на многото неизвестни
които таеше в сърцето си,
спомените трябва да топлят,
горя от топлината до камината
но краката ми са премръзнали
за да тръгна към тебе
все пак чакането си струва
поне правя нещо
чакам
за да те преоткрия отново и отново...
на моя верен приятел Красин
от една малко странна и луда приятелка
Г.
Прекрасен, като филма!
ДХД
песничката на мама:
"Мъничка снежинка бяла от небето долетя
вятър палав я понесе и я лудо завъртя
и на розовата бузка кацна на едно дете.
Щом детенцето усети радостно нададе вик
а снежинката горката се стопи, стопи във миг"
Обичам те безкрайно, мое дете!
В най-студеният месец на този ден преди 6 години отлетя горещата му душа.
В най-краткият месец на годината свърши краткия му, наситен земен път.
В месеца на Оскарите и Любовта и Виното си тръгна от нас духовния, любвеобилен и обичащ живота наш син Красин.
Бялата ми глава се слива с белотата на снега.
Тишината и мъката в мен прегръща преспите и ги стопява.
И остават ледените висулки в мен да потракват и звънят като камбанки и пеят най-милата песен на спомените.
Непрестанно!!!!!!
Обичам те.
Много.
6 years without my dearest only brother Krassin... I can't believe time goes so fast in sorrow as well...Rest in peace, precious! I love you! Miss you tremendously!!!
7 long and lonely years without you... In my heart and thoughts every single moment. Love you. RIP, my lovely little brother.
Прожекция на филма на режисьора Димитър Еленов "Красин"
Филм за българския актьор Красин Йорданов
◊ СЪБИТИЕТО
На 13 февруари 2009 от 16.00 часа в залата на кино факултета на НАТФИЗ ще се състои
прожекция на филма на Димитър Еленов "Красин".
Филмът е посветен на една смела мечта, която българският актьор Красин Йорданов постигна.
За краткият период от 4 години той успява да завърши майсторски клас при една от най-именитите гласови педагожки Кристин Линклейтър, както и да постигне сценична реализация на най-престижните театрални сцени на Ню Йорк.
◊ IN MEMORIAM
На този ден преди 3 години на 36-годишна възраст Красин си отиде от нас в разцвета на творческите си сили, оставяйки богато за възрастта си театрално и преподавателско наследство.
В продажба е неговата книга "Психо-физически подходи в гласово-говорното обучение на актьора". Книгата представлява докторския тезис на Красин, чиято защита трябваше да бъде отложена поради заболяването на актьора. Тя е ценен наръчник за преподаватели и сценични артисти, както и за по-широк кръг от читатели с интереси в областта на театралното изкуство и гласовото обучение в частност, предлагайки съвременен според световните стандарти поглед върху темата.
Източник: Цветелина Йорданова
12.02.2009 - 22:19
Из интервю на невероятния Димитър Еленов в Дартс Нюз:
- Имали сте доста ученици, които са станали после известни актьори?
- Рени Врангова, Митко Рачков, Виолета Марковска. От предишното поколение е Светлана Янчева, която влезе веднага в НАТФИЗ, Розита Михайлова, Красин Йорданов, който за съжаление се пресели в отвъдното. Има 15 представления в Бродуей, спечели стипендия за изключителен талант в Колумбийския университет в Ню Йорк.
Живота му никога не беше в кавички
Има хора които живеят с кавички и препинателни знаци. Te се опитват да украсяват или пък да разграничават тяхната реч или живот от този на другите, да поставят в контекст някакви неизвестни, логични само за тях самите. Други пък цитират и се вглеждат в чуждата реч и живот. Понеже си нямат свои. Трети изразяват ирония и недоверие и т.н. Всякакви хора има. Това му е хубавото на живота – че може да си избираш приятелите, а понякога и колегите ако имаш късмет.
Красин Йорданов не живя никога в кавички. През повечето време се вглеждаше в себе си и беше много взискателен, винаги си поставяше високи задачи. Никога не проявяваше недоверие даже и към тези, които не познаваше и с които не беше близък. Красин имаше толкова различни приятели, и в същото време толкова сходни. Всички около него включително и неговото семейство имаха чувство за хумор, желаниe за красив живот и постигане на набелязани задачи. Не може живота да си тече ей така, без да се борим за него и без да го уважаваме. Не познавам друг човек, който да ценеше така живота.
Атмосферата около Красин беше винаги приятно възбудена, кипеше въодушевление, никога апатия и песимизъм. Е, понякога всеки си има своите моменти на съмнения, но това не се позволяваше, ако Краси беше в компанията. Не съм срещала толкова истински човек. Той умееше да прави даже от нещо незначително цяло събитие. Може да се изкачи по стълба за да отиде до банята и това да е цял откъс от някой наивнo любовен мюзикъл. Да се обади на рождения си ден и да се поздрави сам, да те изненада с въпрос на който се чудиш как да отговориш, защото си «сгащен» на мястото.
Поканих Красин да участва в един мой спектакъл, който правех във Флорида и той прелетя набързо от Ню Йорк. Беше един от най-прекрасните ми периоди с него. И двамата обичахме Америка, изследвахме я, иронизирахме я, опознавахме я, но и й се възхищавахме. Красин учеше в Колумбийския университет в голямата ябълка, пък и вече го канеха да участва в доста представления на оф Бродуей. Беше се прибрал в България за да направи дисертационната си научна дипломна работа «Психо-физически подходи в гласово-говорното възпитание на актьора” – изследваща основни и спомагателни методи за работа върху гласа и ролята и в педагогическата работа с актьори. Красин изследва подробно метода на Кристин Линклейтър.
И малко след това се случи. Разболя се изненадващо. Но продължи да прави планове. Преподаваше в Цюрих и вече беше намерил среда и там в която да е полезен, докато се лекуваше в болницата. Пишеше кратки прекрасни писма. Така и няма да си простя, че не успях да отида до Швейцария в последните му часове. Сигурно има значение кой е до тебе. Майка му, леля Ани беше до него до последно.
Красин, написах един разказ за тебе, бях се вманиачила че и аз имам рак, и едно стихотворение ТИК, но не му е мястото тук сега да ти ги цитирам. Знам сaмо че много те обичам и те усещам как ни се усмихваш от някъде. Понякога случайно срещам твой студенти от НАТФИЗ и си говорим разни весели случки прекарани заедно с теб. Винаги е смешно и забавно.
Почивай в мир! С много обич,
Галина Борисова
Събориха ми къщичката. Къщата, старата... На нейно място би трябвало да построят нова, за много хора в нея. Би трябвало и за мен да има място там. Някой ден. Това е добрата новина. Лошата е, че ми събориха Къщата. Моят първи и единствен Дом. Знаех отдавна, неизбежно беше... е, случи се. Уж отдавна знаех, но набързо се наложи да се сбогуваме една с друга. Не я одушевявам, но душата ми е още там и вероятно още дълго ще я обитавам. Насън...
Загубих хора, загубих ината си, загубих стремежи... Спрях да пея. Отдавна вече не пиша, загубила всички музи. Не пиша нищо. Спрях смешките, стиховете, епизодичните прози или просто редове, които бих написала през смях или през сълзи. Спрях отдавна, в буквалния смисъл.
Но през цялото това време имаше едно прекрасно скривалище, където можех да изчезна за останалия свят и да се чувствам на сигурно място... до днес. Старата малка къща до Морската градина беше всъщност споделяна от всичките ми близки приятели през целия ми живот - тя беше Обиталище, място за купони, гостуване, някой да преспи временно, срещи за разговори, хапване-пийване или сборен пункт, докато се събере компанията.
Е, днес е просто място, пълно с тухли, пропити със спомени за четири поколения животи и другите край тях...
Иска ми се да виждам светло бъдеще, но днес мога само да си спомням старата къща с голямата смокиня, асмата до прозореца ми, задния двор, пълен с цветя..... Преди 3 дни майка ми набра огромна китка кокичета - късаше ги буквално на снопове. Днес вече бяха увяхнали и ги изхвърлих с чувство на вина. Нищо не може да се върне и не трябва, нали?
Бързам да си легна и да заспя, защото само така ще си отида вкъщи....................... Няма подходящ емотикон в традицията на ФБ.
Svetlana Perperieva comment:
Случи се значи... събориха я... Къщата, която и аз считам за своя (по много и обясними причини) Дворът, побелял или от кокичета или от момини сълзи. Най-важното е, че спомените ни оттам, Гери, са само за смях, купон, младост и любими хора! А най-тъжното е, че спря да пееш и да пишеш - нещата, които правиш най-добре! Заклевам те - огледай се за музата си. Тя тихо те чака някъде.
Преди 9 години на 13.02 загубих един голям човек-Красин.Сигурно е съвпадение,но на тази дата е убит и Генерал Христо Луков-моя идол за мъж и достойнство.Вечна им памет.
Единствен и непрежалим, мой най-добър приятел, братовчед, съмишленик за какво ли не, мой душеприказчик - винаги ще липсваш в смеха и сълзите ми!...................
Красин.
9 years... Miss you every second of my life, but feel your presence too! RIP my precious little brother!
Мир и светлина на духа ти, приятелю!
NAI-GOLEMIQT PRIQTEL,NAI-OBI4ANIQT OT MEN MAJ,NAI,NAI NAI NEPREJALIM SI I VQRVAM 4E SI VINAGI BLIZO DO MEN. LEKA MU PRAST !!! KRASEN
Beautiful photo of krassin...I think of him a lot still, too.
I miss him tooo a loooot както казват в голямата ябълка, която той обожаваше, спомняме си за него с усмивка
той наистина обичаше живота we miss you so much Krassin
И ние продължаваме да обичаме Красин!
С нас е всеки ден, Светле, ама ти го знаеш, нали?! Но съм ядосана, ограбено ми е.................
9 години без него=9 дни=90години - времето не е от значение - ще липсва, докато ни има.
https://www.sofialive.bg/day/new-thing/petyr-meltev-782662.html
Неизбежно трябва да се хвърляш, да се хвърляш, да се хвърляш, докато не намериш един жест, едно вдигане на показалеца. И от него ще изведеш цялото. Не може да се опитваш да обхванеш целия персонаж и чак тогава да започнеш да го правиш. Това във ВИТИЗ ни го каза Красин Йорданов, който отдавна не е между живите (умира на 36 години в Цюрих през 2006-а - б. а.). Беше много яко, че го срещнах. По онова време той вече беше в Ню Йорк и беше станал абсолютно явление. Идваше в Академията и ни правеше уъркшопове. Тогава думите му ми прозвучаха странно, но усещах, че са верни. Чак с ХаХаХа започнах да разбирам какво означават.
Публикуване на коментар