На 13 февруари 2006 г., един ден преди деня на влюбените, на 36 години в Цюрих почина нашия колега, артист и скъп приятел - Красин Йорданов.
Много е трудно да пиша за приятел, който си отиде от този свят, и който толкова много съм обичала. Заради паметта на историята и респекта към неповторимия, верния приятел, и изпепеляващ актьор на сцената, с пронизващо и търсещо сърце ще споделя моите тъжни мисли, които написах във влака от Бургас за София, когато се връщах от поклонението на гроба му.
Красин Йорданов беше влюбен в театъра и актьорската професия. Толкова много, че постоянно я изследваше, разкриваше, развихряше. Никога не се оплака, че тя- актъорската професия му носи не само радост, но и тъга. Тъга, която понякога е отчайваща на нас останалите смъртни.
Красин обичаше живота. Живота и извън сцената. Затова никога не съм го виждала да е тъжен след представленията, когато публиката си отиваше доволна и оставахме сами със себе си. Участвахме в две постановки заедно: “Разходка с Валзер” на канадската хореографка Луиз Бедард и в “Transitions” – мой спектакъл който правих за Hippodrome State Theatre, Гейнсвил, Флорида. Няма по- голям празник от това да си партнираш с Красин. Той непрекъснато импровизираше, даваше идеи без да ги натрапва, като едно дете забравено в игрите и като мъдър човек, който създаваше и променяше правила с цялата си душа, обич и привързаност. В живота обичаше да казва:Next station? Това ме размиваше но и натъжаваше, защото знаех че ние хората извървяваме пътя, по който сме се запътили, а на мене много ми се искаше живота ни в Гейнсвил да спре в мига за винаги.Но Красин разбираше мимолетността на мига и просто го запечатваше, за да го стопля през мразовитите нощи.
С Красин ми порастваха такива големи криле за мечти,каквито с никого друг не съм имала възможност.Мечтите ни не бяха плоски или безсъдържателни, мечтите ни бяха реалност и правеха живота ни красив.
Красин не се задоволи само с обучението си в НАТФИЗ “К.Сарафов”, и с постановки играли се на Софийските и провинциалните сцени. Той замина в Ню Йорк да продължи образованието си в Колумбийския Университет и след това остана в BIG APPLE и изигра много разнообразни роли в
La Mamma Theatre и много други сцени на off Бродуей.
Не съм присъствала на успехите му в Ню Йорк, но понякога той ми разказваше за проектите си и за това, че е горд че играе на сцените в Манхатан и че винаги след премиера го канят отново и отново. Намираше Ню Йорк за привлекателен, щур и единствен.Обичаше Ню Йорк.Обичаше също Градец и Бургас.
Красин умееше да отвори душата на човек, да разкрие и най-съкровенните тайни на другите, ставаше център на вниманието навсякъде на всяко събитие и парти като винаги наблюдаваше другите, без да иска да ги променя. Стреляше съветите си и пазеше енергията си за позитивни неща. Когато си идваше в България, преподаваше тихо на студентите в НАТФИЗ и не шумеше по медиите за успехите си.
Красин беше човек на 21 век. Без граници на мечтите си, без излишна врява,без шумни ръкомахания. Не бих могла тука да изреждам неговите роли, успехи, професионални проекти. Не мога да говоря сухо и аналитично. В момента просто искам да си спомним за него като приятел и напишем и споделим интересни случки с и за неговия живот. Личните истории правят голямата история, и Красин има особено място в нея. Той почти сам постигна най-големите успехи в театралната кариера на един български артист.
Сигурна съм че много хора го обичат и плакаха за него.
Аз се гордея че съм от привилегированите му приятели на който до последно намираше сили да се обади по телефона и да напише кратък email. Не мога да си представя, че няма пак да ми се обади, да ми пее песни, да обобщи и изстреля набързо как живея като някоя героиня на сестрите Бронте,пишейки поетични стихове и есета в момент когато останалите се блъскат с лакти,надпреварват се в суматохата и активно пробиват пътеки.Ние безобидно си клюкарстваме за колеги и близки приятели. Ние просто мечтаехме за бъдещето. Ние градяхме бъдещето с малките си и големи постижения.
Никога не се оплака от болеста си. Веднъж само каза, когато имаше болки и ние го успокоявяхме да запази дух, той се усмихваше на нашата наивност и казваше: “Дух имам колкото искате, но ако можех да си сменя тялото…”
Ако душите не умират, сигурна съм, че душата на Красин ще живее някъде отново в някое прекрасно и неповторимо същество. Сигурна съм, че на гроба му винаги ще има свежи цветя.Когато ружите цъфнат, ще му занеса отново любимите си цветя. Понякога се улавям, че плача егоистично, че няма да го видя повече. Плача за себе си. Плача за него.
Ще се радвам ако напишете и вие нещо за Красин Йорданов, тези които сте се докосвали до него. Паметта на историята изисква това.
2006-03-06
от Галина Борисова
вторник, 8 февруари 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
104 коментара:
Аз също съм от хората общували с Красин, играли с него на една сцена, смели се, купонясвали и какво ли беще още. Не зная дали мога да пиша красиво като Галя, за което й благодаря, но не мога да се въздържа, поне да потвърдя всичко изказано от нея. Да Краси беше странен, необикновен, изключителен. Живя бързо, това е моя отговор на трагедията. Живя с пълни шепи, искаше повече от колкото може, искаше го със страст и настоятелност, която понякога плашеха, но другите не притежават. Неговата майка ми е кръстница, сестра му ми е детска приятелка, с брат ми бяха неразделни като пубертети, двете ни майки са най-добри приятелки, Боже, аз съм с вериги завързана за него, за близките му, за духа му, за много от мислите му които е споделял само с мен. Тях се опитах да споделя с майка му и баща му, те не ми принадлежат. За това и сега, ние неговите приятели пишем, той не е притежание само на един, двама. Когато човек има висок дух той принадлежи на цялото духовно общество, което е жадно да се среща със извисени, плътни и изключителни личности. Да, тяхната съдба обаче винаги е странна, да не кажа страшна. Така е и при Краси. Аз знам, че той не съжалява за това.
To have and to have not.
To live and to not have the chance to live as much as you want.
To want and to can not.
To love and to not have the chance to show.
To show and to not reach.
To reach and to can not say.
To be sure and to not know.
To know and not to say.
To say and not to be understood.
To hope. And to have hopes unfulfilled.
To lay and to cannot stand.
But to have to lay in discomfort.
To want to eat and drink and smoke and laugh.
And to cannot.
To be alive. And to face the death.
And to hope to not meet the death.
Not now, please!
And to live and continue wanting.
To have a view. The only one from the bed.
A beautiful one. The only one. From the bed.
To stay alive and to know you are only waiting.
To wait and wait and wait. In hope and fear.
To dream. To have real dreams with real places and real people.
And to not be sure they’ll ever come true.
To fight. A FIGHT! For every single sip and bite.
To do it. Exercise. Walk at any cost.
Smile. And make jokes.
Gracias. Que? Qua?
Va bene!!!
Wild dreams. Travelling. Being anywhere but in the bed.
To be alive. To stay alive.
To sea Her. Her Majestic – The Death.
To welcome Her. Politely. And say Goodbye. Quickly.
To the loved ones around. And to the world.
To leave behind. And head off. No chance to stay.
That’s it. De nada!
No, you are great, Mr. Yordanov! You are great!
We will all miss you. In this world.
Anonimous,
13. April 9:30
Full moon over broken hearts
прекрасно е че anonimous person е написал това прекрасно стихотворение! знам че Mr.Iordanov си отиде с много тайни, и това го прави още по велик!
gigi (както Красин ми казваше)
Красин Йорданов
Брат ми! Моят брат! Вече го няма...
Не! Не е истина! Не мога да го повярвам! Това не е просто ужасна сценична драма. Реален живот е. Истина. Логика няма!
Последователност, справедливост – думи, не значещи нищо сега.
През целия си живот съм имала една единствена фобия- смъртта. Но не моята собствена смърт, а тази на моите близки. Не би трябвало да имаме страхове! Защото ни застигат. По най-страшния и ужасен начин. Ето- аз загубих не просто близък, а най-близкия си човек, голяма част от мен самата, сродната си душа. Никога,ама наистина никога не ми се налага да обяснявам себе си пред брат ми- не защото винаги съм права, а защото той е единствения човек, който изцяло ме разбира. Без думи, без поглед, от разстояние дори. Нашата обич е осезаема. Не само за нас двамата, а и за всички, които ни познават. Както и той самия казва: „ Ние не сме просто брат и сестра. Ние сме с еднакви вибрации.”
Винаги съм цитирала Краси. И ще продължавам. Настройката ни е една и съща. Усещанията ни са плашещо близки. Брат ми единствен знае всичките мои тайни, всички мои мечти, разочарования и несгоди. Дори не мога да говоря за него в минало време.
Как бих искала да съм поне малко близо до това, което е той: чувствителен, горд, деликатен, грижовен, отговорен, чаровен, толерантен, всеотдаен, с неподражаем финес, с изискан вкус, пълен с енергия и идеи, безспорен, но ненатрапчив лидер, точен, коректен и внимателен във взаимоотношенията си с хората, безпогрешен в изказа си, оценяващ красивото, с неповторимо чувство за хумор, лудо влюбен в живота, великодушен, прощаващ непростими грехове, достоен и невероятно позитивен ( дори и в последните си часове). Обичащ !!!
...Колко беше щастлив, като се роди синът му, Борис! Веднъж ми каза:” Светле, наистина няма такова щастие! Няма чувство, подобно на това, да държиш в ръцете си част от себе си, да чуваш ударите на сърцето му до своето сърце и да знаеш, че това е твоето дете ! Неповторимо чувство !”
Но Краси не позволи на никого да разбере, как се е чувствал и какво си е мислил през тази година и 4 месеца с ужасната диагноза, понасяйки с типичното си достойнство всичко, което му донесе болестта. А тя не му спести нищо! Той не само не драматизираше излишно нещата, а ги представяше много по-леки отколкото всъщност бяха. Много чест той успокояваше духа и настроението на хората , около себе си! Никога не се оплака. Дори на мен. Изтърпяваше всичко с вярата, че ще му се даде шанс да продължи Живота, че ще има време и сили да си играе, да се смее с неповторимия си смях, да изживее щастливи години с детето си, което обичаше толкова много... На Борис винаги ше му липсва реалния спомен за невероятния му и неповторим баща. Таткото, който щеше да му покаже, как да обича, как да се радва на малките неща, както казва моят съпруг, Иво: „ Краси е човек , който с неподправена радост гледа изгрева, усмихнат слуша птичата песен, като дете се радва на цветето, изпълнен с възторг наблюдава дивите африкански животни, култура и традиции.” Това беше преди 3 години, в Африка, когато ни гостуваха за последен път с Цветелина. Колко щастливи бяхме тогава...
Краси винаги е бил моят най-добър приятел, моят най-мъдър съветник, моят най-търпелив слушател и моят най-всеопрощаващ съдник.
Колко е хубаво да имаш такъв приятел! А да имаш такъв брат е благословия !
А какво е да го загубиш?! Никой не може да разбере !!!
Но моят брат ще бъде винаги до мен. Защото ми обеща.
А Краси винаги си спазва обещанията !!!
09 март 2006 Светлана
Йоханесбург
Това не е сбогуване. Защото не искам и няма да се сбогувам с най-хубавото си време на този свят. Това са всичките ми 36 години, през които познавах Красин. Родена съм на 23 май 1969 г. - с 12 дни съм по-малка от него, но като деца всички ни мислеха за близнаци. За съжаление, само зодията ми е такава. Няма да се сбогувам с неизмеримото количество смях, който трябваше да удължи живота ни до безкрай. Щурите пуберитети, лудите "възрастни", които бяхме - така ги обичам! Възнамерявам да се смея до припадък на всичко, което ни е забавляло през тези години, без значение дали ни разделяха океани, континенти или прочие материалности. Вероятно има и други братовчеди ("втори" при това), които да са толкова огромни приятели, но за мен ние сме си уникални. Смехът, който той ми дари е само част от многото му подаръци за мен. Така ми е повлиял този Човек, така съм му повярвала, че с него коментирам и сега всяка песен, всеки филм или случка, въпреки че вече ни делят не само материалности... Това ми се е превърнало в навик, без който не мога. Моето мерило. Но часовникът, по който си сверявам живота не е спрял, само просто тиктака в друго измерение. И само дето трябва да си повтарям това, последното, хиляди пъти всеки ден. Трябва да свикна, че вече няма да вдигна телефона и да чуя отсреща Краси как се извинява, че не се е обаждал дълго време, че се радва за мен (ако аз съм доволна от нещо), че има страхотен успех някъде и още по-страхотни планове... Той толкова порасна през последните години, че се чувствах малка и глупава, когато ми разказваше за себе си и с какво се занимава по света. Разказваше за трудностите с така прекрасно пренебрежение, че ме караше да си вярвам, че и аз имам способността да се справя с моите. Дълго изчаквах, за да намеря сили да опиша своята загуба. Едва ли успявам, но му го дължа - малко са познатите ми хора, силни като Краси. До последно.
Днес е 40-ят ден, днес слънчевата ти душа се нанася в новото си обиталище. И аз се надявам там да е така прекрасно, че да не съжаляваш за това, което си оставил тук. На нас, на мен ми остава гигантската болка и надеждата, че ще ме посрещнеш, когато ми свърши времето тук. А дотогава - сънищата, мислите никой не може да ми ги отнеме. Ти си ми в дните. За това отказвам да се сбогувам.
Краси - единственият човек, когото съм чула да каже "Постигнах мечтата си, играх на Бродуей!"...
Може би предизвика съдбата...
Или по-скоро ни показа, че всеки го може, стига да го иска достатъчно.
Днес е Благовещение, светъл празник, който ти ще посрещнеш в небесния храм... Липсваш ни много, на всички, но аз знам,че ти си тук някъде, около нас, даваш ни малки знаци за твоето присъствие и ни помагаш да оценим истинските неща днес и сега. Не мога да приема, че те няма, ти просто си заминал някъде далече, но те има...
Krassin, 4estit rojden den. dnes e 11 may. tvoia den. 6tiahme da si govorim dulgo po telefona, da se smeem, da razkazvame, ili prosto da piem po edno vino iziskano niakude...po sveta. kude li si sega?
much love from me/ yours , gigi
Анна Йорданова
Краси, миличък мой,
ще отбелязваме рождения ти ден – тъй красивия 11 май- разделени от теб, тъжни, самотни, различни, защото, както ми написа по този повод Галя: „ Истинската, най-дълбоката мъка не е свързана с миналото, а с бъдещето...”
А Светлето написа:” Винаги ще отбелязвам тази важна за мен дата с любов, макар да мисля, че рождения ден на Краси е 13-ти...”
Днес е другия ти ден - тъй нещастния 13-ти.
На този ден ти си тръгна от нас- мълчаливо, всеопрощаващ и обичащ.
На този ден ти остана на 36, а ние останахме без теб, миличък мой, гордост наша, радост наша, надежда наша, нашия свят...
Без теб, само с голямата си обич и мъка.
Задавени от болка и самота.
И вече 3 месеца !
Сякаш виждам очите ти, сякаш чувам гласа ти, когато казваше любимото си стихотворение, от любомия си поет – великия Христо Фотев...
МОРЕТО
Тихо -
както вали.
Тихо -
както боли.
Тихо,
тихо,
тихо.
Снежинките засипаха сърцето ми.
Сърцето ми прилича на градините
във София – напълно изоставени
от скитници, мечтатели и влюбени.
Умираше – засипано – сърцето ми.
И моята фантазия единствено
ме стопляше със детските си хълбоци
и викаше насреща ми: - приятелю !
Не вярвай, че морето е измислица !
Морето съществува ! И достатъчна
е вярата ти в някакво приятелство –
да се изправи бавно пред очите ти...
Морето се изправи пред очите ми.
Водата му със гъвкаво движение
се чупеше в кристалите на пясъка.
Дълбоко утаени – цветовете му
очакваха нетърпеливо слънцето.
Изнемощели –лягаха делфините
в прегръдките на топлите течения
и сенките им падаха стремително
над рибите...и рибите се плашеха.
И рибите живееха...и някъде
от пясъчното дъно на душата ми
изплуваха най-смътните ми спомени-
началото на мойто съществуване !...
...Хрилете ми изгаряха от въздуха и
перките им блъскаха дърветата.
И люспите им падаха по пясъка
хилядолетия преди сълзите ми...
О, рибите живееха... Не бързайте
нетърпеливи риби да излизате,
не тръгвайте по стъпките ни в пясъка,
красивите си форми не променяйте !
Не знаете вий колко е мъчително
да се получи огън от дърветата,
да се замести силата на перките
с фантазия и непрестанно мислене.
Не знаете вий колко е мъчително
откриването на една Америка,
на сифилиса –дългото лекуване
и страшните задачи във училище.
Не знаете вий – откъде ще знаете
жестоката ни нужда – да обичаме.
И колко ни е трудно да обичаме
не знаете вий...мисля си понякога,
че любовта е чувство към морето ни –
бездънното, най-синьото, безкрайното,
в което ний преди сме съществували.
Навярно ни е било много хубаво,
когато непрекъснато сме плували.
И затова след всички перипетий,
които сме преминали – единствено
любовното ни чувство е останало-
ний винаги се влюбваме във някого...
обичаме ли –носиме телата си
със веселата лекота на рибите.
И откъде е странното мълчание
на влюбените ? От къде е нашата
носталгия по зноя на моретата?
И искаме ний вечно да обичаме,
но толкова е трудно да обичаме –
до края да се радваме на себе си.
Аз няма да говоря за парадите,
медалите, казармите , убийствата...
Ще премълча военните безумия,
защото ще умра от отвращение.
И ще възпея хилядите влюбени !
Ще ви разкажа техните истории
и моите истории – за нашето
усилие до края да обичаме...
Морето се изправи пред очите ми.
На дъното му се усмихва лятото.
Случайното докосване на хората
отекваше дълбоко във сърцето ми.
А хората се качваха в трамваите
и слизаха. Разменяха си поздрави.
Отърсваха с усмивка от косите си,
лицата си, ръцете си, палтата си
безпомощните люспи на снежинките...
И светеха за някого очите им.
И светеха за някого лицата им.
И светеха за някого ръцете им.
Тихо-
както си вали.
Тихо,
тихо,
тихо!
въобще не знам какво да напиша...въобще не мога да повярвам...невъзможно е...нелепо е...нечестно е...част от мен я няма...а аз си я искам...искам я...
и не ми казвайте че краси го няма...той е в сърцето ми...знам...знам че е и във вашите сърца...
една песен,текста на която ще прочетете по-долу,ни беше любима...май тя казва повече от мен...аз не мога...исках,но не мога...
Forever young
Let's dance in style
let's dance for a while.
Heaven can wait
we're only watching the skies
Hoping for the best but expecting the worst. -
Are you going to drop the bomb or not?
Let us die young or let us live forever -
We don't have the power but we never say never.
Sitting in a sandpit
life is a short trip
The music's for the sad men.
Can you imagine when this race is won?
Turn our golden faces into the sun
Praising our leaders
we're getting in tune.
The music's played by the madmen.
Forever young
I want to be forever young.
Do you really want to live forever
forever - and ever?
Forever young
I want to be forever young.
Do you really want to live forever
forever young.
Some are like water
some are like the heat
Some are a melody and some are the beat.
Sooner or later
they all will be gone. -
Why don't they stay young?
It's so hard to get old without a cause
I don't want to perish like a fading horse.
Youth's like diamonds in the sun and diamonds are forever.
So many adventures couldn't happen today.
So many songs we forgot to play.
So many dreams swinging out of the blue - we'll let them come true.
Forever young
I want to be forever young.
Do you really want to live forever
forever - and ever?
Forever young
I want to be forever young.
Do you really want to live forever
forever - and ever?
Forever young
I want to be forever young.
Do you really want to live forever?
Голяма задушница
Питам се окъде идва обичая за задушница?Също и името? И не искам да знам. Има неща който човек трябва да тълкува по свой начин. Без това да наранява останалите. Ако останалите са толерантни, ще оставят смъртните да си избират значенията сами.
За мене задушница е прекрасен празник. Въпреки че повода да посетиш гробовете на мъртвите не е от най- щастливите мигове. Но присъствието над физическите останки на любими хора прави почти реално желанието да усетиш присъствието на липсващи приятели и да си поговориш с тях по- нашия (твоя) особен собствен начин.
Красин Йорданов. Присъства още по- осезаемо днес. Усмихва се. Наблюдава ни, прави ни иронични, но с обич забележки. Има изисквания, но никога не ги налага. Кара ни сами да се променяме, да даряваме прекрасни подаръци от обич и привързаност... Защото живота е един голям подарък, и ние трябва да не забравяме това.
Красин лекуваше хората. Съсвем сериозно. Вадеше душите на приятелите за откровения. Ние се разголвахме, а той усмихнато измисляше театрална форма на разказа и правеше най-точните сравнения с класически примери от историята.
Красин е истински Хамлет за мене. Млад, красив, чувствителен, той се появяваше най- неочаквано. Задаваше въпроси на които чакаше отговорите. Той умееше да чака. Защото вярваше в бъдещето. И затова направи много. Казват съдбата му е отредила да живее кратко. Не! Не съм съгласна и тука. Мисля си че имаме вина всички приятели и негови близки, който не намерихме начин да помогнем.
Красин, зная че ни прощаваш на всички, защото си голяма личност, но въпреки това прости ни за нашата безкрайна тъга. Знам чи искаш да сме щастливи, но тайно се надяваш на нашата памет. Още по осезаемо си с нас.
Има три вида хора: онези които живеят пред морето, онези които се впускат в морето, и онези, които от морето успяват да се завърнат живи. Красин, ти се впусна в морето, но за огромна жалост не се върна от там. Сигурно си тъгувал по много неща последната година в болницата. Сигурно в морето не е било леко...Но беше горд и никога не поиска помощ.
Поклон пред светлата ти памет.
LOVE YA.
както казваше...
Галина Борисова
Za6to 4akahme da poiska pomo6ta ni?! Za6to 4akahme da go 4uem ot nego?! Kolko mnogo ima6e nujda ot laska, obi4, razbirane i spokoistvie...
Kolko mnogo sme vinovni... Kolko malko ni e kostvalo... Kolko mnogo izgubihme...
Все ми се иска да пиша като за 2 л.ед.ч., както му пишех писма, докато беше в казармата. После като излезе, ги четяхме и се смеехме до несвяст, винаги имаше на кого/какво да се присмеем. Присмехулници си бяхме, не отричам. Но не може за това да сме наказани - него да го няма, а аз да се опитвам да свикна с тази болка. Неуспешно. Терзиев - наш приятел от училище, не спира да псува. Това е неговият начин да тушира емоциите си - "Тоз Красин, как можа такъв номер да ми свие, аз от него гледах, какво ще правя без него?" Светле, ти го знаеш Терзич, той така си страда. Ани и Гошо, Цвети, вие сте били край Краси накрая, а аз не бях - това ще ме мори, докато съм жива. Пощадена съм - да го помня, какъвто го знаят повечето хора, както е по многото ни снимки заедно... От това, обаче, не боли по-малко! След ден е петък, 13.10. - 8 месеца без теб, Краси. Не те оставям да почиваш в мир - ще продължа да те сънувам и постоянно ще те споменавам, докато съм жива. Свиквай с това -там, където си, и ни чакай!
ТОВА ЛИ Е ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА?!?
ЦЯЛА ГОДИНА ВЕЧЕ СЪМ БЕЗ ТЕБ,КРАСИ...
ЖИВЕЯ...БЕЗ ТЕБ-ЛЮБИМ,ЕДИНСТВЕН,НЕПОВТОРИМ!
ЛИПСВАШ МИ!
ДА СИ ГОВОРЯ С ТЕБ,ДА СЕ СЪВЕТВАМ С ТЕБ,
ДА ТАНЦУВАМ С ТЕБ,ДА СЕ СМЕЯ С ТЕБ....
СМЕХЪТ ТИ!ТВОЯТ СМЯХ!СМЯХ ОТ СЪРЦЕ-
ДЪЛБОК И ЗАРАЗИТЕЛЕН.ОТ ДУШАТА ТИ!
КАКТО ВСИЧКО ТВОЕ!
МЪЧНО МИ Е!ЛИПСВАШ МИ!НЯМА ТЕ!
ТОВА Е МОЯТ ЕГОИЗЪМ.
НЯМА ТЕ ПРИ НАС.
НО АЗ ЗНАМ,ЧЕ ТЕ ИМА.
ТАМ НА ПО-ДОБРОТО МЯСТО.
ДАЛЕЧЕ ОТ ТОЗИ СВЯТ.ОБЪРКАН,ЛУД,ФАЛШИВ СВЯТ.
МАРК ТВЕН КАЗВА:"ОТКАКТО ВЪЗМЪЖАХ,НИКОГА HE СЪМ
ИСКAЛ НЯКОЙ ОТ ОСВОБОДИЛИТЕ СЕ МОИ ПРИЯТЕЛИ ДА СЕ ВЪРНЕ КЪМ ЖИВОТА."
ТИ СИ МОЯТ НАЙ-ДОБЪР,НЕЗАМЕНИМ ПРИЯТЕЛ,КРАСИ.
АЗ ИСКАМ ТИ ДА СИ ЩАСТЛИВ!СВОБОДЕН!
БЕЗГРИЖЕН!СПОКОЕН!
ОБГРАДЕН С БЕЗУСЛОВНАТА ЛЮБОВ!А ТЯ Е ТАМ...
LOVE!
S
Краска,
В събота гостувахме на Галя, ходихме на разходка край реката, имахме чудесна вечеря в градината. ПОсле до 3 часа вечерта си говорихме за теб - колко много ни липсваш, колко много би се радвал, колко по-различно би било ако ти беше с нас...И в един момент дръжката на вратата слезе надолу и много бавно,с леко скърцане вратата се отвори широко и двете осезаемо почуствахме присъствието ти.
Беше поредното ти много мило посещение.
Благодаря ти, Краси, за знаците, които ни даваш!
Ние ги разпознаваме. Чакаме ги!
Много те обичам! Липсваш ми, братче мое! Спокойна съм за теб!
Колкото повече минава времето, толкова по-осезаемо чувствам липсата, Краси.
Различното е, че сега говоря за и с теб без винаги да плача. Дори често се смея като си припомням разни случки. Защото по-голямата част от живота ни заедно мина в смях. Колко много се смеехме...
Сега Борето продължава твоя стремеж за приятна и ведра атмосфера. Също като теб прави всичко, за да няма напрежение наоколо, на всички да им е весело, да са усмихнати. Прави смешки, физиономии, танцува, измисля си истории, дори по някоя "мръсна" дума ще каже, ако това ще накара хората да се засмеят. Достоен син на баща си! Сигурна съм, че много се гордееш с него!
Борето много иска да му разказваме за теб. Винаги му е интересно, задава въпроси и настоява да чуе отговорите им. Харесва му когато твои приятели, или хора извън семейството ни, му говорят за теб. Забелязвам, че слуша и попива всичко.
Невероятно дете! И аз много го обичам!
Обичам много и теб, мое мило братче.
"You are my favourite human being"
Почивай в мир!
Всяка сутрин, когато отида за кафе от машината в нашия офис, казвам "Добро утро, Краси" :) И винаги с усмивка.
Защото там, на стената, виси една огромна арт фотография от лондонско кафене, на преден план две момчета, за които може да се напише цяла история, само гледайки излъчването им. Но по-важно - ей тай, отзад, на улицата извън прозореца, в профил, взрян в градската шумотевица виждам Красин! Честна дума! Приликата е удивителна! Когато видях този фоторазказ за първи път преди 4 години така се стреснах, че се връщах няколко пъти през деня, за да се уверя, че очите ми и въображението не ми играят номера.
Отдавна свикнах с присъствието му в офиса :) И някак си беше логично - голямото му изкачване до Ню Йорк започна именно от Острова, нормално е именно в нашия офис да го "виждам".
Та, ако някой пожелае да каже "добро утро, Краси", нека да заповяда в сградата ни до Докторската градинка. Обещавам ви най-чудесното, заредено с оптимизъм и радост от живота кафе :)
Любов
Dori ne znam, kak da zapochna. Mnogo sa neshtata, koito iskam da kaja i nito znam kak da gi podredia, nito kak da gi opisha. Syshto znam, che na nego melodramatichnite izliania ne mu biaha po vkusa, shte se opitam da ne go razocharovam.
Spomniam si, kak sled kato si otide nastypi mylchanieto. Goliamo mylchanie i neponiatnost. Pitah se za smisyla na vsichko. Stignah dotam, che se pitah, komu sa nujni dumite, krasotata na ezika. I krasotata izobshto.
Stranno e kak se nauchavame da jiveem s bolkata, kak se nauchavame da jiveem s lipsata na lubim chovek, kak taka sme ustroeni, che da mojem da prodyljim. Krasotata se zavyrna sys svoja smisyl, dumite otnovo stanaha krasivi. Tsvetiata itnovo mirishat uhanno. Edinstvenoto, koeto vse oshte me pritiska e vidyt na sniag. Beshe zima togava, imashe sniag. Snegyt e mojat lichen simvol na tygata. Togava, v parka na Montreux se razhojdahme i toj za posleden pyt mi kaza "Moreto". Vinagi shte pomnia vseki jest i kak vsiaka duma izlizashe kato novosyzdadena. Ne, ne izlizashe - izvirashe, razstilashe se nad snega, politashe v nebeto nad ezeroto, otivashe do vyrhovete na planinata.
Vseki pyt kogato gledam Oscars, ili Golden Globe ili kakvoto i da bilo si mislia, kak poj ne poluchi chanca da e tam. Vseki pyt go vijdam tam, znam, che shteshe da go postigne. Mechtaeshe go, otkrito i s lyubov. Vseki pyt, kogato gledam nov hubav film, go gledam s nego. Misleh si, che toj ne poznava Amy Whinehouse, The Do. Ne znae, che "The milktrain doesn't stop here anymore" (piesa, kojto toj mnogo haresvashe i kojato e postavena s pylen neuspeh) - otnovo e na Off Broadway s Olympia Dukakis. I negoviat lyubim dramaturg e vyzmezden. Toj ne znae nichto za Barack Obama. Shteshe da e mnogo shtastliv. Mnogo neshta i te shte stavat poveche.
Ne uspia da vidi sina ni v negovata yoga-production, kak igrae tennis, na ski, v chasovete mu tanci. Shteshe da e tolkova shtastliv. Predstaviam si, kak shteshe da mu govori predi predstavlenie. Kak shteshe da go dyrji za rykata i da go gleda v ochite. I kak Boris shteshe da go obojava.
Synuvam go. Vinagi v synishtata e kakto predi. Pone tam. Nadiavam se dushite ni da se sreshtnat, dano naistina da go ima tova miasto. Dotogava prosto shte byde v syrcata i dnite na dvama ni s Boris.
Tsvetelina
http://www.vbox7.com/play:086cfff7#commentTop
Липсваш ми!
Светлана
Преоткриваме в слънцето твоя образ.
Шепот от отвъдното говори за теб.
Разказва твоята приказка.
Вечно...
Тихо, както вали !
Тихо, като молитва !
Тихо, както лети
Душата ти !
Тихо, както боли !
Тихо...тихо...тихо...
Няма те ! Няма те, Краси !
Дори не е необходимо да затварям очи,за да чуя гласа и видя усмивката му.Той просто е пред мен.И пристига когато си поиска...както винаги е било...
Naposledak mnogo patuvam. Biah dalgo vreme v London i minavah prez Old Vic, theatre, v koito Krasin mechtaeshe edin den da izgraee. Ot Krasin znam pochti vsitchko za tozi teahte- za sabitaiata, textovete, talantite, energiite, koito obitavat tazi scena...I si spomnih za Krasin, zashtoto toi ima energiata da sazdava- situazii, iznenadi, priatelstva. Zashtoto ima huh i umee da obicha.
Az ne sam sred nai-blizkite mu priateli. JIvota me sreshta i razdelia s Krasin, no toi e skap za men, zashtoto umee da prevrashta v specialni horata, koito haresva i dopuska do sebe si, da podariava specialni migove, za nas, dopunsatite ot nego...
Zatova Krasin mi e skap! Imam nashite specialni sreshti, razgovori. Ne sviknah da govoria za Krasin v minalo vreme. Krasin prosto ostana...Dori s Lusi Jelezova skoro si razkazvahme istorii s nego...
Snimkata na Krasin ot spisanie edno e na spcialno miasto v moia dom, a Krasin- na oshte po specialno miasto v sarceto mi.
11 Май
Честит Рожден Ден, Краси !
Твоят 42-ри рожден ден !
Отидох на онова място, мястото
където оставихме част от теб!
Там те търся винаги.
Търся те навсякъде!
Имаш много, много цветя, Краси!
Червени рози, както пееше
„ С тъмночервена роза ти ме закичи
и си отиде...”
Много бели калии, чиито цветни
чашки са пълни с твоя смях и настроение,
и тъмноцикламени карамфили- твоите успехи...!
И свещи- дванадесет на брой!
Горяха кротко и красиво.
И една цигара!
И едно майчино сърце, което бие за теб
И вместо твоето!
На 9-ти срещу 10-ти Май дойде в съня ми!
Прекрасен сън!
Благодаря ти, че идваш при мен, макар и рядко,
но винаги преди празници!
Осмисляш ги!
Обичам те, мили Краси!
Много те обичам!
Красин,
както винаги пропуснах твоя рожден ден с няколко часа, както винаги не помня дати, и ти все ми звънеше на твоя ден и ме питаше как съм. каква приятелка...последния път като ми се обади аз бях на предишния си адрес в Диана Бад (лошата Диана, както я наричахме)на ул. Буенос Айрес, как ми отиваше този адрес - на Джиджи.Как бих искала да се появиш сега с бутилка вино и да си поговориме за леля Мария, за колегите, за Борето и за всички безмислени и смислени неща.
Още не съм те сънувала , но то е защото все си мисля че ще дойдеш от някъде. и ще чакам и чакам..
yours
ръцете ми треперят, исках да пиша повече, но ми е трудно, като на изпит се чувствам...Незнам коя от трите сестри на Чехов съм, но да идем в Москва, или Ню Йорк а? Какво нещо е фантазията? yaaaaa
gigi
Zoya Balaktchieva 12 май в 00:19
Mila Svetle,
Gledah filma za Krassin, koito e neveroiaten. Tolkova mnogo obich, krasota i vechnost ima v nego...razplakah se...
Poklon!
Краси, липсваш ми!
Обичам те!
мама каза...
песничката на мама:
"Мъничка снежинка бяла от небето долетя
вятър палав я понесе и я лудо завъртя
и на розовата бузка кацна на едно дете.
Щом детенцето усети радостно нададе вик
а снежинката горката се стопи, стопи във миг"
Обичам те безкрайно, мое дете!
13 февруари 2012, 14:43
мама и тате каза...
В най-студеният месец на този ден преди 6 години отлетя горещата му душа.
В най-краткият месец на годината свърши краткия му, наситен земен път.
В месеца на Оскарите и Любовта и Виното си тръгна от нас духовния, любвеобилен и обичащ живота наш син Красин.
13 февруари 2012, 14:50
мама каза...
Бялата ми глава се слива с белотата на снега.
Тишината и мъката в мен прегръща преспите и ги стопява.
И остават ледените висулки в мен да потракват и звънят като камбанки и пеят най-милата песен на спомените.
Непрестанно!!!!!!
Обичам те.
Много.
13 февруари 2012, 14:55
Svetlana каза...
6 years without my dearest only brother Krassin... I can't believe time goes so fast in sorrow as well...Rest in peace, precious! I love you! Miss you tremendously!!!
13 февруари 2012, 14:58
TИК
К. харесваше носът на Т.
Т. беше невероятна танцъорка.
К. беше кандидат за професорското място в Университета в Хронинген.
Т. се надяваше на професорското място.
К. се съмняваше, че ще го получи.
Т. имаше големи изисквания.
К. нямаше какво да губи.
Т. беше депресивна.
К. чувстваше, че това го депресира.
Т. се забавляваше с хората.
К. се депресираше от хората.
Т. беше невероятна танцъорка.
К. харесваше носът на Т.
Т. харесваше краката на К.
К. беше забавен.
Т. беше екцентричка.
К. беше всеотдаен.
Т. обичаше шумните компании.
К. беше в центъра на вниманието.
Т. внимаваше да не се привързва.
К. живееше в постоянни страхове.
Т. водеше безгрижен живот и беше голяма късметлийка.
К. винаги се усмихваше, особено когато Т. беше до него.
T. обичаше К.
К. oбичаше всички.
Т. мразеше лицемериято.
К. мразеше егоистите.
Т. имаше бъдеще.
К. не можеше да си представи животът без Т.
Т. остана със спомените си.
К. Замина.
Т. престана да се усмихва.
К. спечели професорското място и говореше само по време на лекции.
Красин, почивай в мир, не ни изоставяй, обичаме те много!
Джиджи
днес е тъжен ден
щеше да стане на колко
рожден ден без рожденник
каква нелепост
не вярвам и все чакам
че ще се появи отнякъде
усмихнат и ведър
разпитващ и ведър
всеотдаен и пак ведър
вятъра не може да обрули годините на приятелството
толкова скъпо за мене
и какво като има и друга тъжна новина
един мой проект не е одобрен
това е нелепо и нищожно като отминаваща есен
защото пролетта идва винаги и си отива
но ти къде си сега
вярвам че си някъде на спокойно и красиво място
и че ни наблюдаваш отгоре
всъщниост винаги си гледал на нещата от височина
от височината на личността ти
какво са думите написани
какво са думите недоизказани
приятелю мой
цял ден гори една свештичка
а до нея букет от цъфнал здравец
можехме да се посмеем днеска
не можа да ми гостуваш на къщата
щеше много да ти хареса
а аз все забравях рожденните ти дни
какво като днес се сетих
не мога да чуя гласа ти
но искам да знаеш че много те обичам
джиджи - аморозо
Обичам те!
липсваш когато украсявам елхата
липсваш когато грея виното
липсваш когато камината е запалена
има те когато си в мислите ми
има те когато съм щастлива
само те няма, за да ме изненадаш...
където и да си, my dearest friend, merry Xmas!
Все повече ми липсваш. Посещавай ме по-често в съня ми, за да си говорим. Обичам те!
Краси...Липсваш ми...
Благодаря ти за снощната визита, Краси. Макар и мъчителна. Обичам те. Чакам те отново. Скоро.
загубих приятел на този ден преди 7 години
липсва ми много
особено когато искам да споделя новина
или когато сме щастливи за кратко
когато ще ми потрябва съвет
когато съм предизвикана
когато ме предизвикват
знам че ще ме погледне с усмивка
една такава двусмислена
малко думи за него
повече мене обсъждаме
винаги ще изтреля директно
това дето трудно се казва
бяхме страхотни приятели
нямаше нужда от обяснения
едно изречение
и ето разбрахме въпроса
но имаме ли отговори
толкова много ни липсваш
остави ни да се лутаме
и да живеем живота
ти ли трябваше да си заминеш
толкова рано когато
всичко започваше да се подрежда
остави ни да живеем живота
без тебе как се живее
толкова много остана недоизказано
само тихо притаени сега си спомняме
колко ли думи пропуснахме
колкото трябваше
беше винаги точен
без излишни обяснения
погледа ти един такъв
изпитателен
на който свенливо поглеждам
признания колкото искаш
и ето денят се слива с ноща
тя е толкова сива
спокойна и нежна
притихва земята
протяхаме ръце за прегръдка
ще има ли кой да те прегърне
ще имам ли кой да прегърна
само двамата знаем
че няма по хубаво от живота
толкова го обичаше
толкова те обичаме
толкова можахме
Прекрасно е, Джиджи!
Красин.
Припомни ми милион неща. И много смях с Красин!
КРАСИН...
Днес – 7 години без Красин Йорданов(1969-2006)
♥
Роден на 11 май 1969 в Бургас. Завършва актьорство в НАТФИЗ в класа на проф.Енчо Халачев и проф.Снежина Танковска през 1993 година. След дипломирането си работи на сцените на Младежки театър, Театър „София“, Театър „Ла Страда“, театрите в Бургас и Сливен. От 1998 година е докторант и асистент по сценична реч в класа на проф.Танковска. От 1999 до 2002 година следва актьорско майсторство в класа на Андрей Шербан в Колумбийския университет в Ню Йорк по лична покана на проф.Кристин Линклейтър, където тя преподава слово и глас и е декан на Театралния департамент. По време на следването си в Колумбийския университет Красин работи с такива имена на американския и световен театър като Джоузеф Чайкин, Ан Богарт, Андрей Шербан, Питър Брук и Робърт Уудруф. Играе в пиеси на Шекспир, Молиер, Ибсен, Стриндберг, Бекет, Т. Уилямс, Виткевич, Колтес, Х. Мюлер и др., на сцените на Театър ЛаМаМа, Охайо тиатър, Устър груп и Театър Гугенхайм под режисурата на Андрей Шербан, Ан Богарт, Джей Шайб, Йелена Глузман и др.
Дисертационната научна работа на Красин Йорданов, изследваща основни и спомагателни
методи за работа върху гласа и ролята и в педагогическата работа с актьори, е издадена и като книга: „Психо-физически подходи в гласово-говорното възпитание на актьора. Кристин Линклейтър и нейния метод“.
Красин... непрежалим приятел...
♥
Как изглежда... човек на място. И с красота...
Слава му!
miss him
Големи истории,смехове....Красче-прасче
Да, един от най-усмихнатите хора, които съм познавала и най-забавните приятели, нищо, че избрах снимка, на която не е очарователно разсмян – най-честото му състояние, всъщност. Незабравим за толкова хора...
Красин, Веско, Стамба, Краси-Рамзи, Данчо...... Вярвам, че сте на едно по-добро място и сте се намерили един друг! Господи, колко много ни липсвате! Днес бях със стари другари, с които се виждаме основно на погребения на общи приятели. Както е тръгнало, ние няма много да се бавим тук, така че - стягайте софрата, подгответе бялата светлина или каквото там се предлага за новодошлите! Всички сме пътници.
Geri..niama predavane nali znaesch.Glavata vinagi nagore i vinagi napred.USmihni se..Krasin pravesche zaka...
kato che vcera beshe vav Florida...
7 години без Краси..... Почивай в мир, приятелю... ♥ Красин Йорданов
Лети!....
едно талантливо момче,,,спомени,един драматичен състав,,,,колко много ни разсмиваше,,,,,ПОКЛОН ,КРАСИ!!!!!
nai prekrasen.skapiat ni Krasi,koito vinagi 6te bade s nas.Obi4ame te.
Krassin.
ПРЕ-КРАСЕН!
ПРИЯТЕЛЮ!!!
Bog da go prosti.
mislim za teb.vinagi ste si v sarzata ni.po4ivai v mir Krasi.
ето поздрав за Красин, толкова красиви жени тъгуват за него...
http://www.youtube.com/watchv=avZG97MBHAg&feature=youtu.be
r.i.p.
ctrahoten,prosto nezabravim!kak da si zabravia detstvoto.....
Краси, днес още един приятел дойде при теб. Ти ще ми липсваш до болка, винаги, постоянно. Надявам се да се намерите с Данчо там, на по-доброто място...
Валя,помниш ли,,,колко много смях зад кулисите,,колко много незабравими мигове,,,,не стигат думите,,,,тази усмивка,,,,
Един от най-талантливити актьори с които съм работила - безрайно любопитен, безкрайно отдаден и безкрайно отворен към живота и работата си!Поклон
Колко хубаво е, че от вчера с толкова хора си поговорихме за Красин. Elena, той е наистина "безкраен" – сега продължава в Борис... И на мен ми е много мъчно, че не ходи по земята вече, но като се стая и чувам смеха му, толкова много смях имаше в него, че това е наистина най-яркият ми спомен... Как може толкова много да сме се смели – и като студенти, и като колеги в Младежкия после, в БНТ, докато снимахме и когато бе последната ни среща – на уъркшопа на Кристин Линклейтър, даже дните съвпадаха тогава с 35-я му рожден ден и макар вече да бяхме уж по-големи на възраст, пак сияйният му заразителен смях ехтеше в невероятното му умение ВСИЧКО да разказва по смешен начин... това помня: свършват занятията с Линклейтър през деня и малките улички на София кънтят от смеха ни... Тогава и синът им с Цвети бе роден и Красин разказваше за Борис с такова БЕЗКРАЙНО щастие... Svetlana, сестричке негова, прегръщам те. И няма да чакаме 11 май, за да се видим, нали!
Скоро се смях като си спомних как с Пепо по време на репетиции имитираха Доротея Тончева...."Дъжд плющи по прозорците, дъжд като апокалипсис...."
Голяма тъга...
С Краси обичахме да пеем по улиците, хората да се обръщат и да ни гледат. Смеехме се, танцувахме в тълпата... Липсваш ми, Красинка!
Толкова обичаше живота,че роди критична маса от негова страна.
Липсва ми,Много
Духът ми спря...
Когато съм някъде и никъде.
И сетивата ми са безпомощни.
Когато съм тук и там,
с теб - без теб,
със сребърната ти сянка -
красивото изражение на душата ти!
С екота на твоя смях,
който усмихваше всеки.
Когато се втурна към теб, сине мой,
внезапно спирам и знам,
че ще се срещнем там някъде,
където си ти и ме чакаш...
И аз те чакам!
Кони Привередливые - Вл.Висоцки
http://vbox7.com/play:086cfff7
На брат ми.
Красин!Прекрасен,талантлив,незабравим.......
....не знаех......Тъжно...
Психо-физически подходи в гласово-говорното възпитание на актьора
Продуктов номер: 11198
Изчерпана
Автор: Красин Йорданов
Категория: Театрознание
Издателство: Аб Издателско ателие
Състояние: Нова книга
206 страници
меки корици
Първо издание: 2007
Народност: българска
Психо-физически подходи в гласово-говорното възпитание на актьора • Кристин Линклейтър и нейния метод Тази книга представлява дисертационната научна работа на Красин Йорданов, изследваща основни и спомагателни методи за работа върху гласа и ролята и в педагогическата работа с актьори. Красин Йорданов е роден на 11 май 1969 в Бургас. Завършва актьорство в НАТФИЗ в класа на проф. Енчо Халачев и проф. Снежина Танковска през 1993 година. След дипломирането си работи на сцените на Младежки театър, Театър София, Театър Ла Страда, Бургаски и Сливенски театри. От 1998 година е докторант и асистент по сценична реч в класа на проф. Танковска. От 1999 до 2002 година следва актьорско майсторство в класа на Андрей Шербан в Колумбийския университет в Ню Йорк по покана на Кристин Линклейтър, където тя преподава слово и глас и е декан на Театралния департамент. По време на следването си в Колумбийския университет Красин Йорданов работи с такива имена на американския и световен театър като Джоузеф Чайкин, Ан Богарт, Андрей Шербан, Питър Брук и Робърт Уудруф. Сценичният му репертоар обхваща текстове на Шекспир, Молиер, Ибсен, Стриндберг, Бекет, Т. Уилиамс, Виткевич, Колтес, Х. Мюлер. Играе на сцените на Театър ЛаМаМа, Охайо тиатър, Устър груп и Театър Гугенхайм под режисурата на Андрей Шербан, Ан Богарт, Джей Шайб, Йелена Глузман и др.
Към тези, които се интересуват от театър
« Нед., 24 Окт. 2010, 19:04 »
Преди доста време в Бургас гледах една постановка, казваше се "Като не знаеш, защо питаш" , режисирана от Елена Панайотова. Гледах я два пъти. Страхотна. Сега прочетох, че Красин Йорданов - актьора от пиесата - е починал на 36 г. Информацията е стара, не знам защо чак сега попадам на нея, но ми стана мъчно, че толкова млад и талантлив артист вече не е жив...
Гледали ли сте го в някое представление? Много се надявам някой да си го спомни.
Re: Към тези, които се интересуват от театър
« #1 Пон., 08 Ноем. 2010, 07:32 »
Не съм бил на постановка с негово участие. И като гледам... извадила си късмет, че си успяла.
Повечето му участия са били навън. Но... когато видях темата ти... се опитах да намеря малко инфо за него. От любопитство.
И знаеш ли, в едно възпоменание за него... ми хареса нещо, което споделяха негови близки.
Това, че е казвал, че е щастлив. Защото е постигнал мечтата си- да играе на Бродуей.
Не, не съм бил на постановка- с негово участие. Но ще го помня.
Като човек, който е живял пълноценно. Борил се е- за мечтата си. И я е изпълнил.
Хубаво е- да те запомнят с това, нали?
« #2 Пон., 08 Ноем. 2010, 09:02 »
not_sweety , радвам се че писа Не съм чела негови интервюта, знам, че има документален филм за него (в негова памет) и че е издал книга приживе, освен това има син... Борис.
« #3 Пон., 22 Апр. 2013, 17:05 »
Catwalk и not_sweety - колко много ме развълнувахте! Благодаря ви! Красин Йорданов е брат ми, който безумно обичам и ужасно много ми липсва. Винаги съм знаела, че е магнетичен актьор и обаятелен човек, но никога няма да се уморя да го чувам и от останалите хора. Прекрасно е, че и съвсем непознати хора от случайни срещи с изкуството му в БГ пазят толкова скъп и силен спомен за него. Запазете добрия вкус към изкуството и бъдете здрави!
P.S. няма случайни неща - първата публикация е от 24 Окт. - рождения ден на сина му Борис - моят изключителен племенник. А отговорът на not_sweety е от 8 Ноември - рождения ден на нашата майка...
С теб, Краси, си заминаха най-веселите спомени от детството ми...
Онзи неконтрилиран, невъздържан и неподправен смях, който, оказва се, ми е бил толкова нужен в онези доста мрачни и страшни години.
Почивай в мир, приятелю!
Емо
Обичам те,братче!
Това е Красин. Той е моят брат, но от друга майка. Детството ни премина заедно, после той сбъдна мечтата си и играеше на Бродуей. После Господ го прибра преди 10 г., но ние пак ще се срещнем с него някой ден, а дотогава ще го нося в сърцето си.
http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/edin-balgarski-aktyor-stigna-do-broduej-i-si-otide-mlad.html
Щастие е... Да се усмихваш с хора, които обичаш, спомняйки си човек, който обичате всички smile emoticon Красин ни събра днес, а класовете на проф. Снежина Танковска са винаги време за радост smile emoticon
..........................................................Вчера по време на предаването неясно как си спомних и чух гласа му...и сега го чувам...а са минали толкова години...
Прекрасен...... heart emoticon
Красин.......... <3
КРАСИН.......
Нашият незабравим КРАСИН!
Невероятен актьор беше...
Не само гласа, чувам смеха и виждам усмивката... Винаги и до днес ме усмихва споменът за Красин... Смях! ...И сега се усмихва...
Да. Споменът за него го свързвам със смях и закачки. Незабравим.
10 години без Краси.
Поклон пред паметта ти, приятелю... Как ни липсваш......
Красин-спомен от едно прекрАсно време!Незабравимо!Ти си Вечен!
Ve4no v sarzata ni!!! Kazvat,4e 4ovek e jiv dokato e v mislite na horata..ti-dokato sa otvoreni o4ite mi!!!po4ivai v mir!!
Утре стават 10 години, откакто липсваш на толкова много хора, Краси!!!!! Времето НЕ лекува..... Светло да е на душата ти там, горе!
Господ понякога е голяма гадина. И егоист. Прибира най-добрите за личния си Бродуей.
Красин, когото след 10 години не можем да прежалим и заради това всеки от нас, приятелите му, го пази жив в себе си...
Красив,талантлив,мечтател,невероятен дух и упоритост,усмивка и светлина в очите....това беше той!Почивай в мир Краси!Нека ти е светло и весело там горе!
непрежалим Краси.......
Липсва ни прекрасното момче!Незабравим е!Мир и светлина да му е!Целувам те!
Днес срещнах майка му и сестра му. Разказах им как не сме го забравили, как често го споменаваме, и все със смях, щото, нали, то неговите истории край нямат, дори и десет години след него...
Тази снимка ми идва съвсем навреме. Мисля си за едно слънчево момче, което се пренесе на онова, наречено "по-добро място", за да успокои и осмисли някак си загубата на обичните ни хора.
Красин Йорданов ... Един млад актьор, който стигна до Бродуей. Момчето, което ще запомня с усмивката му. Момчето, което от дете мечтаеше да бъде театър. Днес се сещам за срещите ни в Шумен, където последва един страхотен бургаски актьор, Димитър Еленов, който го подготвяше за кандидат-студентските изпити.
Добре е, че БТВ напомни сутринта за него. Жалко за Красин и за онова, което отнесе със себе си. Можеше да сподели много с нас. Глухарчето Красин, онова, прекършеното ...
Глухарчета ... това сме всички ние.
Обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, Краска!
Все повече ми липсваш, скъпо мое братче!
Heartbreaking!
Публикуване на коментар